Магарешка кашлица или коклюш. Какви са симптомите и как да се пре...
Какви са признаците на коклюш?
Обикновено признаците се появяват 7 до 10 дни след заразяването, само че това може да стане и след 21 дни:
Първоначално признаците наподобяват елементарна простуда (кихане, течащ нос, едва нараснала температура и лека кашлица). В рамките на две седмици кашлицата се изостря и се характеризира с многочислени краткотрайни изкашляния, последвани от характерен инспираторен тон – реприз. Пристъпите постоянно водят до изхрачване на транспарантна течност, последвано от повръщане. В началото признаците настъпват нощем, след това се усилват денем и могат да продължат до един или два месеца.
При дребни бебета е допустимо да не се стигне то типичния реприз, а пристъпите на кашлица могат да бъдат последвани от къси интервали на прекъсване на дишането. След тази фаза пристъпите стават по-редки и с отслабен интензитет, а положението на детето последователно се усъвършенства (което може да отнеме до три месеца).
При юноши, възрастни и деца, които са отчасти ваксинирани, болестта минава по-леко и с разлика в признаците. При тези групи и при доста дребни бебета диагностицирането на заболяването е по-трудно.
Какви са затрудненията при коклюш?
Заболяването протича най-тежко при бебета. Неваксинираните бебета и такива, чиито майки не са имунизирани, прекарват изключително тежко заболяването. Могат да настъпят затруднения като пневмония, енцефалопатия (заболяване на мозъка), припадъци и даже гибел.
При възрастни и по-големи деца затрудненията включват краткотрайна некадърност за дишане, строшаване на ребра, ректален пролапс и хернии.
Как се популяризира коклюш?
Предава се по въздушно-капков път когато инфектираното лице кашля. Може да се съобщи също от лице, което има мека форма на болестта или от инфектирано лице, което няма признаци. Често болестта се предава от по-големи братя и сестри или родители, които го донасят вкъщи, и по този начин се заразява бебето в фамилията.
Кой е изложен на риск от заразяване с коклюш?
Всички, които не са имунизирани против коклюш, или при които интервалът на интензивност на имунизацията е изминал, са изложени на риск от заразяване.
Как може да бъде предотвратено заразяване с коклюш?
Най-сигурният метод за отбрана против коклюш е цялостната имунизация. Ваксината против коклюш нормално се комбинира с имунизацията против дифтерия и тетанус (често в композиция с ваксини против полиомиелит, Haemophilus influenzae и хепатит В). Първоначалната имунизация от 2-3 дози нормално се прави на възраст сред два и дванадесет месеца, според националния имунизационен календар. Препоръчва се слагане на трета и четвърта доза на възраст от 11-24 месеца, и още една сред три и седем години.
В някои страни от ЕС/ЕИП се предлагат бустерни дози при юноши и възрастни и/или бременни дами, което обезпечава краткотрайна отбрана на бебето след раждане. В някои страни се предлагат също по този начин бустерни дози за неимунизирани дами, които неотдавна са родили за да се понижи рискът от предаване на болестта на бебето.
Как се лекува коклюш?
Заболяването може да се лекува с антибиотици, което оказва помощ и за прекъсване на по-нататъшното разпространяване. За оптималната успеваемост на лекуването обаче, то би трябвало да стартира допустимо най-рано, през първите една до две седмици преди да настъпят пристъпите на бързи поредни кашляния.
Обикновено признаците се появяват 7 до 10 дни след заразяването, само че това може да стане и след 21 дни:
Първоначално признаците наподобяват елементарна простуда (кихане, течащ нос, едва нараснала температура и лека кашлица). В рамките на две седмици кашлицата се изостря и се характеризира с многочислени краткотрайни изкашляния, последвани от характерен инспираторен тон – реприз. Пристъпите постоянно водят до изхрачване на транспарантна течност, последвано от повръщане. В началото признаците настъпват нощем, след това се усилват денем и могат да продължат до един или два месеца.
При дребни бебета е допустимо да не се стигне то типичния реприз, а пристъпите на кашлица могат да бъдат последвани от къси интервали на прекъсване на дишането. След тази фаза пристъпите стават по-редки и с отслабен интензитет, а положението на детето последователно се усъвършенства (което може да отнеме до три месеца).
При юноши, възрастни и деца, които са отчасти ваксинирани, болестта минава по-леко и с разлика в признаците. При тези групи и при доста дребни бебета диагностицирането на заболяването е по-трудно.
Какви са затрудненията при коклюш?
Заболяването протича най-тежко при бебета. Неваксинираните бебета и такива, чиито майки не са имунизирани, прекарват изключително тежко заболяването. Могат да настъпят затруднения като пневмония, енцефалопатия (заболяване на мозъка), припадъци и даже гибел.
При възрастни и по-големи деца затрудненията включват краткотрайна некадърност за дишане, строшаване на ребра, ректален пролапс и хернии.
Как се популяризира коклюш?
Предава се по въздушно-капков път когато инфектираното лице кашля. Може да се съобщи също от лице, което има мека форма на болестта или от инфектирано лице, което няма признаци. Често болестта се предава от по-големи братя и сестри или родители, които го донасят вкъщи, и по този начин се заразява бебето в фамилията.
Кой е изложен на риск от заразяване с коклюш?
Всички, които не са имунизирани против коклюш, или при които интервалът на интензивност на имунизацията е изминал, са изложени на риск от заразяване.
Как може да бъде предотвратено заразяване с коклюш?
Най-сигурният метод за отбрана против коклюш е цялостната имунизация. Ваксината против коклюш нормално се комбинира с имунизацията против дифтерия и тетанус (често в композиция с ваксини против полиомиелит, Haemophilus influenzae и хепатит В). Първоначалната имунизация от 2-3 дози нормално се прави на възраст сред два и дванадесет месеца, според националния имунизационен календар. Препоръчва се слагане на трета и четвърта доза на възраст от 11-24 месеца, и още една сред три и седем години.
В някои страни от ЕС/ЕИП се предлагат бустерни дози при юноши и възрастни и/или бременни дами, което обезпечава краткотрайна отбрана на бебето след раждане. В някои страни се предлагат също по този начин бустерни дози за неимунизирани дами, които неотдавна са родили за да се понижи рискът от предаване на болестта на бебето.
Как се лекува коклюш?
Заболяването може да се лекува с антибиотици, което оказва помощ и за прекъсване на по-нататъшното разпространяване. За оптималната успеваемост на лекуването обаче, то би трябвало да стартира допустимо най-рано, през първите една до две седмици преди да настъпят пристъпите на бързи поредни кашляния.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ